МАГДАНО̀ЗЕН, -а, -о мн. -и, прил. 1. Който е на магданоз; магданозов. Разбираше, че трябва да поговори с някоя по-възрастна жена, да и разкрие болката си, все ще получи съвет. Но сили за това не намери. Спомни си какво бе слушала... да свари магданозени коренчета и да пие водата, да се пари. Б. Несторов, АР, 214.

2. Който е приготвен от магданоз или е с магданоз. Магданозен сок. Магданозена супа.

— Друга (диал.) форма: майдано̀зен.


Източник: Речник на българския език (онлайн)