МА̀ГЕР м. Книж. 1. Манастирски готвач. През двора премина, запасан с бяла престилка и със съдове в ръка, глуховатият магер. Елин Пелин, Съч. IV, 57-58. Разправията между магера и поп Антония привлече други калугери. Те се насъбраха пред магерницата. Т. Харманджиев, КЕД, 128. Монасите бяха всичко на всичко трима: игуменът, .. един смахнат послушник и магерът. К. Константинов, Избр. разк., 98.
2. Диал. Специално поканен готвач за сватба. През седмицата у момъка определяват „деверите“, „кумот“, „стар сват“, „стара сватя“ и „магер“. Ст. Шишков, ЖБ, 58.
— От гр. μάγερας.