МАГЀРЯ̀, -иш и -ѝш, мин. св. -их и -ѝх, несв., прех. Диал. 1. Правя, върша, майсторя нещо. — Па му купи едни дрехи, сине, облечи го — сърцето да ти се къса като го гледаш — .. И коса го накара да си пущи, така над вежди, некакво... Магери го, що го магери, накрая — една вечер — сойде [влезе] у куфнята, .., па току зина: „Лельо, нема да е удобно вече“. Н. Русев, П, 123.
2. Лекувам. И старец някой от далечно село дохожда̀ да го лекува, и була нящо го магери, и ходжата викаха, та му туря фитиле — нищо не помага. Т. Влайков, Съч. II, 232.
3. Готвя ястие, обикн. за сватба, празник (Вл. Георгиев и др., БЕР). магеря се страд. Повечето пъти, когато ся магери добре, дрискавицата не е за страхувание, но когато е силна и трае много, тя е за страх, защото може да прекъсне и да изцеди детето. Лет., 1871, 129.