МАГЀСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от магесам като прил. Нар.-поет. Омагьосан, омаян; магьосан. Аз, верният рицар на синьото цвете, / в старинна балада живея пленен, / и вместо доспехи добих от небето / магесана лира и пламък свещен! Т. Траянов, Съч. III, 96.