МАГЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Нар.-поет. Магически, магьосен. Когато ида на другия свят, душата ми ще тъгува за „скучните земни песни“ — славеевите звуци на Моцарта и магесното вино на хубавия стих. А. Каралийчев, С, 20. Лунната нощ на Балкана / кули магесни въздига, / синьо вълшебство настана / в дебри по стръмна верига. ТНУ, 1926, 2.
◊ Магесен кръг. Остар. Омагьосан кръг. Ние приказвахме все също и през нощта, която прекарахме край огъня в някаква изоставена козарска колиба. Приказвахме и целия следен ден, попаднали в един магесен кръг, от който нямаше изход. Π. Κ. Яворов, ХК, 114.