МАГЀСНИЦА ж. Остар. Магьосница. Магесницата беше ѝ дала да налива скритом във виното на мъжа си водата от някакво „разделно биле“, сварено в необжежено гърне. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 110. Казваше се, че Ния била бездетна, че тръгнала по врачки и магесници. Д. Талев, ПК, 195. Язон, с помощ на магесница Медея, .., сполучил да грабне кожата [златорунна]. ВИ, 22.