МАГИСТРА̀Т м. 1. В Древен Рим — висш държавен служител (консул, претор и др.). Играта на разноцветни светлини по накитите на жените, златните нагръдници на магистратите и патриците, .. — всичко бе ново, странно, великолепно за момъка. П. Константинов, ПИГ, 37. То [Народното събрание в Древния Рим] е гласувало внесени от консулите, преторите и други магистрати предложения за закони. ВН, 1962, бр. 3249, 4.
2. Книж. Висш държавен чиновник, обикн. от съдийския или прокурорския състав. От това приключение се бе измъкнала много трудно благодарение на баща си, бивш магистрат от Касационния съд. П. Вежинов, НБК, 26. Магистратите, загърнати в тоги, я изгледаха строго и враждебно. Д. Димов, ОД, 118. Требувателните актове са един вид слова, които някой си градски управител или съдник (магистрат) изрече в съдилището с цел да изиска, .., за да се реши наказанието на някое си престъпление. Д. Войников, РС, 276.
3. Остар. Книж. Градско управление в някои страни. Ако някой градски магистрат е държал страната на папата, Филип е облагал града му с голям налог. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 15.
4. Книж. Сградата, в която се помещава това управление. На една страна [на мегдана], край черковата, стоеше сградие по-високо от другите, градски магистрат или някой друг правителствен дом. Н. Бончев, ТБ
(превод), 50.
— От лат. magistratus.