МАГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Магически. Голяма светлосинкава луна, като кръгло магично огледало, се изрязваше над черните високи купи сено в широкия съседен двор. Ив. Карановски, Разк. I, 161. Прониквах във пространства непознати / и в дъното на тъмните зеници / и всяка гладна и бездомна птица / с магичен знак я правех свой приятел. Д. Пантелеев, ТЗ, 74. Мнозина, ударени от магичното слово на Бенковски, се строполиха на колене, като да беше той освободител или чудотворец. Л. Стоянов, Б, 94.