МА̀ГМА, мн. няма, ж. 1. Спец. Гъста огнетечна силикатна маса със сложен химически състав, образувана в недрата на земята при висока температура и налягане. Магмата е разтопена скална маса, която поради високото налягане в земните недра е наситена с газове. Когато магмата достигне кратера на вулкана и започне да се излива от него навън, тя вече се нарича лава. Хр. Тилев, В, 12-13. За разлика от магмата, лавата не съдържа разтворени в себе си газове, защото те се отделят от магмата при излизането ѝ на земната повърхност като летливи вещества. Р. Димитров, РЗН, 11. Намиращата се в земните дълбочини огнетечна маса носи наименованието магма. Геол. IХ кл, 88.
2. Фарм. Гъста лепкава смес от твърди и течни материали.
◊ Диференциация на магмата. Геол. Съвкупност от процеси, които обуславят образуване на магмата на различни по състав масивни скали или скали с различно количествено съотношение на едни и същи материали.
— От гр. μάγμα 'тесто, гъста мая'.