МАГНАУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет. Магнаурска школа. Висше училище, основано през средата на IХ в. в Цариград, което се помещавало в двореца Магнаура. Константин-Кирил Философ и цар Симеон са учили в Магнаурската школа. // Който се отнася до Магнаурската школа. Магнаурски възпитаник.


Източник: Речник на българския език (онлайн)