МАГНЀЗИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до магнезий. Във физиката за най-бяло вещество се смята току-що приготвеният прах от магнезиев окис, който отразява почти цялата падаща върху него светлина. Ал. Раев, СС (превод), 17. У нас, .., не е намерена морска пяна. Прави се и изкуствено от магнезиев карбонат и водно стъкло. ПН, 1932, кн. 4, 63. Магнезиева светлина. ● Обр. Такова е тропическото слънце над бразилското крайбрежие. Неговите магнезиеви лъчи не шарят водата с багри, а падат отвесно отгоре ѝ, като запалват само тук-там по някое остро пламъче. Св. Минков, ДА, 48.
◊ Магнезиева лампа. Фотографска лампа светкавица, за чието действие се използва ослепително белият пламък при горенето на магнезия. Те [танцуващите двойки] отдавна бяха престанали да чувстват, че са живи. От време на време магнезиевата лампа на някой фотограф репортьор осветяваше лицата им и тогава те наистина изглеждаха като мъртъвци. Ал. Бабек, МЕ, 142.