ΜАГНЀТЕН1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който се извършва с помощта на магнето. Мотопедът има магнетно запалване, клаксон и фар за къси и дълги светлини. Гр. Тимчев и др., УВА, 188.
ΜΑΓΗЀΤΕΗ2, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Магнитен. Пътищата, през които минувахме, бяха непознати нам, но ний държахме, според магнетната стрела, се една посока. НБ, 1876, бр. 46, 181.