МАГНЕТИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Физ. Придавам на някакво тяло магнитни свойства, като го подлагам на действието на магнитни сили; намагнитвам.

2. Прен. Въздействам силно върху някого; омайвам, привличам, обайвам, очаровам. Аз треперя, татко, защото, ако в Париж има един дворец, който ви магнетизира и се нарича Лувър, там има също една крепост, която без малко щеше да бъде ваш гроб! БД, 1909, бр. 3, 3. магнетизирам се страд.

МАГНЕТИЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Придобивам магнитни свойства.

— От нeм. magnetisieren или фр. magnétiser. — Друга форма: магнитизѝрам.


Източник: Речник на българския език (онлайн)