МАГНЕТИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от магнетизирам като прил. Който има, който е придобил магнитни свойства в резултат на магнетизиране; намагнитен, намагнитизиран. Още в началото на 18 столетие физиците знаели, че всяко наелектризирано или магнетизирано тяло влияе върху другите тела, като ги наелектризира или магнетизира дори и тогава, когато се намират на известно разстояние от тях. Вл. Харалампиев, ПСС, 35. Магнетизираната вода се образува под краткото въздействие на магнитно поле, при което физическите и химическите качества на обикновената вода се изменят. ТД, 1971, бр. 18, 4. ● Обр. Едно опиянение обземаше публиката, ръцете сякаш магнетизирани, трептяха от нетърпеливост да отдадат чест на благородните витязи. Ив. Вазов, Съч. Х, 111.
— Друга форма: магнитизѝран.