МАГНЕТЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Минер. Който съдържа магнетит; магнетичен (във 2 знач.), магнетитов. Рила не се слави с големи находища на полезни изкопаеми .. Открити са магнетитни пясъци и златоносни пясъци. М. Гловня и др., Р, 20. Магнетитният прах магнитолон се употребява в селското стопанство за почистване на ленените, люцернените и детелинените семена от вредни примеси. ВН, 1958, бр. 2282, 1. Магнетитно находище.


Източник: Речник на българския език (онлайн)