МАГНЕТЍТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Магнетитен; магнетичен (във 2 знач.). Отделно семейство или няколко семейства промивали магнетитов пясък или обогатявали железни руди. Й. Чолаков, НХП, 5. Сбирката се обогатява с редица минерали: черни турмалини, магнетитови кристали, светлозелени шестостенни призми от апатит, .. и др. Б. Ангелов, ЗМ, 6. Магнетитово зрънце. Магнетитова руда.


Източник: Речник на българския език (онлайн)