МАГНЕТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн.-и, прил. Магнитен (във 2 и 4 знач.); магнетичен. Преди две години .. започнаха магнетическите, йоносферните, сеизмичните, метеорологичните и геологическите изследвания на шестия континент, а и в цялата антарктична област. ВН, 1958, бр. 2063, 4. Четвърта книжка ми разкри един ден индийските тайни на внушението .. „Спокойно гледане, без примигване, в една и съща точица между веждите на противника“. При това настойчиво гледане магнетическата сила на твоята воля обработвала благоприятно мозъка на оногова, комуто въздействаш. О. Василев, ЖБ, 275. Ний побързахме да преминем, така да кажа, тая магнетическа местност (от тая местност всякога водят началото си бурите тъдява) и излязохме над нея. Ив. Докторов, ЗД, 79. Старите ръкописи и фрески пак са си реликви, но позагубват нещо от магнетическата тайна на летоброенето си. Ст. Сивриев, ЗСБ, 169.

— Друга форма: магнитѝчески.


Източник: Речник на българския език (онлайн)