МАГНЀТО, мн. (рядко) -а, ср. Техн. Магнитоелектричен генератор за променлив ток, който създава искри за запалване на горивната смес при двигателите с вътрешно горене; магнетогенератор. Услужливите ръце се бяха вече протегнали към магнетото, когато изведнъж екна весел младежки глас: — А бе, другари, ами защо сте забравили затворено кранчето на бензина? Как искате да се запали моторът? П. Незнакомов, СП, 242. Източникът на електрически ток е или магнето с високо напрежение, или пък акумулаторна батерия с индукционна бобина. К. Славомиров, Т, 246.
— От фр. magneto. — Друга форма: магнѐт.