МАГНЍТ м. 1. Физ. Твърдо тяло (къс желязна руда, специална стомана или сплав), което се характеризира с физическото свойство да създава поле, привличащо някои метали (желязо, никел, кобалт), отблъскващо други (бисмут), а към трети (алуминий, бронз) — неутрално. Магнитът, както разправяше легендата, бил изнамерен, когато едно овчарче открило, че скалите, на които е стъпило, привличат подкованите му обуща. Е. Йончева, ЗГ, 104. Какви ли не часовници има тука! Будилници, стенни, ръчни; часовници, които не се боят от вода, магнит, падане, нагряване — с една дума от нищо не се боят. ОФ, 1950, бр. 1900, 4. В Азия има богати рудници за злато, платина, магнит. С. Бобчев, ПОС (превод), 200.
2. Прен. Нещо, което привлича, очарова, омайва. Не бях посетил София отдавна. Чудесен град, .., красив женски свят и главно — елегантност. Ето защо е магнит. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 105. Тогава ти надълго ми говори, / за туй, що знаех само от романите, / за китове, звезди и смели кораби, / за синия магнит на океаните. НФ, 1948, бр. 53, 3.
◊ Привличам като магнит. Привличам много силно. — Истината е, че проявил [Ивайло] голяма храброст и името му привличало хората като магнит. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 497. За нея рече Йорги, че големите ѝ черни, тъмни очи, .., опоявали като магнит. Св. Миларов, СПТ, 71.
— От гр. μαγνἡτης. — Друга (остар.) форма: магнѐт.