МАГНИТОЕЛЕКТРЍЧЕН, -чна, -чно, мн.-чни, прил. Физ. За прибори, измерващи силата, напрежението или количеството на електричеството във вериги с постоянен ток — който се основава на действието на магнитното поле върху проводник, включен в електрическа верига; магнитоелектрически. Действието на магнитното поле върху проводник, по който тече ток, намира приложение .. за направата на някои електрични измерителни уреди: амперметри, волтметри, които се наричат магнитоелектрични измерителни уреди. Физ. Х кл, 1958, 167. Магнитоелектричен галванометър. Магнитоелектрично реле.


Източник: Речник на българския език (онлайн)