МАГНИТОПРОВО̀Д м. Физ. Устройство от феромагнитно вещество, част от магнитната верига, в което се създава магнитно поле при електромагнити, електрически машини, релета, трансформатори и др. От магнитно твърдите материали се правят постоянните магнити, а от магнитно меките — магнитопроводите на електрически машини и апарати. Ел. ХI кл, 1965, 34. Трансформаторът се състои от металически магнитопровод (сърцевина, сърдечник) и намотки, които са поместени в металически съд, пълен с трансформаторно масло. А. Начев, ЕС, 97.