МАГНИТОФО̀Н м. Магнетофон. Нямаше оркестър, но се чуваше музика, навярно от магнитофон, съвсем в стила на обстановката далечна, бавна, унила. П. Вежинов, ДМ, 85. Някъде наблизо пуснаха грамофон или магнитофон, или радиоприемник. Тъмен женски глас, прекъсван от морното потракване на кастанети, разля в здрача сдържани вопли. Ем. Манов, БГ, 117-118.


Източник: Речник на българския език (онлайн)