МАГНЍТЧЕ, мн.-та, ср. Умал. от магнит. За състоянието на земното магнитно поле .. следят учените с помощта на специални прибори магнитографи, имащи леко магнитче, окачено на нишка. И. Пандев, ТЙ (превод), 32. Вземаме гладък картон или чиста стъклена плоча и я поставяме върху прав или подкововиден магнит. Чрез гъсто сито посипваме върху стъклото железни стърготини .. Стърготините стават малки магнитчета и се нареждат по силовите линии, като ги очертават. Физ. VIII кл, 1965, 81.


Източник: Речник на българския език (онлайн)