МАГНО̀ЛИЯ ж. 1. Дърво с красива пирамидална корона, вечнозелени листа и едри бели ароматни цветове, отглеждано у нас като декоративно. Младият човек застана до порутената дървена ограда на двора. Над главата му простираха клони цъфналите магнолии. Ив. Мартинов, ДТ, 242. В луксозния бар ми стана противно, душно. Не ме радваха вече разкошните цветове на магнолиите и на олеандрите. ВН, 1960, бр. 2732, 4.
2. Бот. Род тропически декоративни дървета и храсти от семейство магнолиеви (около 40 вида) с ароматни цветове и кора и сменящи се или вечнозелени листа. Magnolia.
— От фр. собств.