МАГЬО̀САН, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. страд. от магьосам като прил.; омагьосан. Аз слушах вълшебните приказки на пастирите, гледах как по техните изпечени лица играе отражението на пламъка и заспивах магьосан като в скутите на някоя горска самодива. Елин Пелин, Съч. II, 121. Там, где железен гръм се гони / със грубия моторен глас, / в звъна на медните колони / бях влюбен и магьосан аз. Хр. Смирненски, Съч. I, 156. Там, в една крива и, току кажи, непроходна улица, дружината ся спря като магьосана, сякаш че ся окамени, като да бе видяла Медузината глава. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 48.
— Друга (остар.) форма: магѐсан.