МАГЬО̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. 1. Магьоснически. Магьосната сила на това охлювче била такава, че като духне човек в него, притичали му се на помощ всички изписани чудовища, а и самият Велик дух на Водата идвал да го защити или да му помогне. Н. Райнов, КЧ II, 6.
2. Прен. Вълшебен, омаен. Ех, това магьосно цвете — жената, човек заради нея се отклонява и от пътя, по който е потеглил. М. Яворски, ЕСВ, 14. Магьосна пролет! Тя през наште кръгозори / път дивен има. К. Христов, С, 1911, 149.
— Друга (остар.) форма: магѐсен.