МАГЬО̀СНИЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от магьосник. Пухна я [шапката] два пъти, както правеше магьосничето Сенко, дигна шапката и отдолу .. се оказа едно .. знаме. Й. Вълчев, РЗ, 82.
— Друга (остар.) форма: магѐсниче.
