МАГЬО̀СНИЧЕСКИ, -а, -о, мн.-и, прил. 1. Който се отнася до магьосник или до магьосница. Ония, които посещаваха неговото [на дявола] магьоснически училище .. разправяха навсякъде за новото чудо. Св. Минков, СЦ (превод) 37. Магьосническо изкуство.
2. Магически (в 1 знач.). Новото турско министерство са е лутнало да търси някакви си магьоснически лекове и, както са види, скоро ще да открие философския камък, чрез когото ще да направи от скелета на Турция млада, силна и енергична девойка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 297. Ο бедност, бедност, зъл другар! / Магьосническа сила, / що си ти гении със теб / привързани убила. НБ, 1876, бр. 14, 53.
— Друга (остар.) форма: магѐснически.