МАДА̀М, мн. няма, ж. Обикн. пред фамилно име. Учтиво или (у нас) фамилиарно назоваване или обръщение към омъжена жена; госпожа. Моето имане аз харизвам на читалището „Братска любов“, но с условие, че читалищното настоятелство ще да отиде у мадам Ценович и да иска откраднатите мебели. Хр. Ботев, Съч. 1929, 90. Който не е живял у мадам Клайн в Болград и който не е пил казанлъшка гюлова ракия, той нищо не знае, от нищо не отбира. Л. Каравелов, Съч. VII, 1. — Вие казвате, мадам, че съкровището на инките било легенда. Св. Минков, ДА, 67. Мадам Мария, с ръкавици, с черно чадърче в ръката и с капела на главата подскачаше по зелената трева, като че да бе излязла да са разхожда. З. Стоянов, ЗБВ II, 139.
— Фр. madame.