МАДА̀Н м. В миналото — ковачница за обработване на късове сурово желязо (разсовачи) чрез големи чукове (самокови), задвижвани от водно колело. Софийският бейлербей своевременно бе изпратил войска и помощ на Самоковската нахия, да охранява маданите. Д. Рачев, СС, 264. Махмуд бей имаше два мадана, всеки с по четири видни! А. Христофоров, А, 10. Само в Самоковско жалки остатъци от железодобивната индустрия са преживели българското освобождение, преди 17 г. угаснала и последната искрица на пламтящите някога видни и мадани. П. Делирадев, В, 208. Самоков, .., има 3 цръкви, училище и както желязото е главното му произведение, то ся намират доста видни и мадани (самокови). Ив. Богоров, КГ, 184.

— От араб. през тур. maden. — Друга (диал.) форма: мадѐм.


Източник: Речник на българския език (онлайн)