МА̀ДЕМ нареч. Диал. Щом като. — Ами како вака, ефендия со чалма да не знаел да пейт! — Ех, мадем била работата до чалмата, земи я, клай я на глаа и отпей си го тескерето. Нар. прик. СбНУ ХХIХ, 199.
— От тур. madem.
МАДЀМ м. Остар. и диал. 1. Мадан. Освен Кратово принудени бяха да работят на мадемете и всичките оние жителе на съседните кази, които се бяха излъгале с подписа си; казвам излъгале, понеже после се явиха много злоупотребления. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 126.
2. Руда. Като зема в ръката си някой пясък или камък, можа .. от поглед да позная какъв мадем има. АНГ I, 339.
МАДЀМ неизм. прил. Диал. Метален. И оттам свята хаджийка / ще се върне с добри дари: / .. / мадем пръстен на леля ти. Π. Π. Славейков, Мис., 1897, кн. 5-6, 220.
— От тур. maden.