МАДЖА̀Р1 м. Остар. Унгарец; маджарин.
— От унг. magyar.
МАДЖА̀Р2 м. Остар. и диал. Вид австроунгарска златна монета; маджарка, минц. Продава се, мамо, / .. / конче шарколийче, / .. / Цената му била / петстотин маджара, / петстотин маджара / по хиляда гроша. Нар. пес., СбВСт, 119. Че си излязоха при пашата, / да са съдят за крайна девойка. / Милуш дума: „Девойчица ѝ моя! / Аз ѝ дадох до триста маджара, / ка ги пойе, в пазвичка ги тури.“ Нар. пес., СбНУ Х, 32.
— От унг. magyar.
МАДЖА̀Р неизм. прил. Остар. и диал. Маджарски, унгарски. Отключи [Мария] маджар сандъци, / извади руба бошняшка, / па се премени, предреши. Нар. пес., СбВСтТ, 812. Отключи [Стоян] маджар сандъци, / извади лепа премяна. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 14. Кой земе Милка убава — / камена каща да гради, / .. / маджар ключарка да тура. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 285.