МАДЖА̀РИН, мн. маджа̀ри, м. 1. Остар. Унгарец; маджар1. Всичките се обърнаха към отсрещния край на кафенето, дето няколко души се караха високо с двама маджари. Ив. Вазов, Съч. I, 89. Потеглихме из Унгария... Тука пак се запалиха колелата на един вагон! .. Поливаха, гасиха, палиха, смъдиха... хеле тръгнахме. А маджарите — смях! Ал. Константинов, БГ, 25. Един вечер, додето бяхме още на трапезата, дохожда един маджарин слуга и ма зема насила. Ч, 1871, бр. 19, 600.
2. Само мн. Истор. Група племена, принадлежащи към угрофинското езиково семейство, заселили се през IХ в. в земите на днешна Унгария и образували през Средновековието заедно с някои други племена унгарския народ. След влошаване на отношенията му с маджарите, които побързват да сключат съюз с Византия и да го нападнат, Самуил привлича на своя страна трансилванския владетел и по този начин ги принуждава да поддържат мир с него. Отеч., 1980, кн. 5, 14. В Западна Европа самоковите са въведени едва през 13 и 14 столетие. Предполага се с голяма достоверност, че те са пренесени у нас от саксите и маджарите около 14 столетие. П. Делирадев, В, 329. Щом известието за Симеоновата смърт са разнесло по полуострова, то сичките околни народи захванале да грозат на България: маджарете откъм север, хорватете и сърбете откъм запад, а гръците откъм юг. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 12.