МАДЖАРКЍНЯ1 ж. Диал. Унгарка; маджарка1. Стоян ми са бие, / бие да надвие, / с мома маджаркиня. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 472.

МАДЖАРКЍНЯ2 ж. Остар. и диал. Австроунгарска златна монета; минц, маджар2, маджарка2. По трите лавици на касата бяха наредени грижливо свити фишеци с всевъзможни монети, .. Тук имаше златни меки махмудии, .., скъпи кременки и маджаркини. А. Христофоров, А, 127.


Източник: Речник на българския език (онлайн)