МАДЖА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. Унгарски. Високи гористи върхове заобикалят живописно отвред хубавия и богат маджарски градец. Ив. Вазов, Съч. ХI, 33. Още до онзи ден маджарският народ вярваше, че загиналият „в бой за свобода“ негов любимец Петьофи живее. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 165. Както на турското, тъй и на английското, така също и на маджарското правителство не износя да са дадат някои правдини на България, Херцеговина и Босна. НБ, 1876, бр. 23, 156. — Къде сте, карванджи, ходили, / дали сте момата срещнали, / момата с маджарското момче? / А они думат, казуват, / че е на Маджар планина, / със маджари се биеше / и със маджарска девойка. Нар. пес., СбВСтТ, 759.
2. Истор. Който е свързан с маджарите или с тяхната държава през Средновековието. Подир известно време чудотворните мощи направили едно по-дълго странствуване: те били грабнати от маджарския крал Бела III. Ив. Вазов, Съч. ХV, 33. Мустакатият маджарски крал Сигизмунд повел кръстоносците през Дунава, но Баязид му се опрял. Ст. Станчев, НР, 63. На престола са качил Симеоновият наследник, неспособни Петър; държавата била поколебана от маджарските нападения. Знан., 1875, бр. 10, 157.
3. Остар. Като същ. маджарски м. Унгарски език. Говоря влашки, приказвам молдовански, сръбски, румънски и от маджарски помня няколко псувни. Ив. Вазов, Съч. VII, 22. Той много знаеше — бърбореше на цигански, турски, малко маджарски, немски. СбАСЕП, 148. Маджарско ср. Остар. Земите, населени с маджари; Унгария. Ние бихме желали румъните в отношенията си спрямо нас и нашите сънародници у тях да не зимат пример от Турция и от Маджарско, а да бъдат справедливи така, както ние сме спрямо тях и техните сънародници у нас. Пряп., 1903, бр. 15, 2. Че са заема сключили / горе ми, горе със Немско, / със Немско, мамо, Маджарско. Ц. Церковски, Съч. II, 111.