МАДРИГА̀Л м. 1. Муз. Старинна светска песен от Ранния италиански ренесанс обикн. с лирико-любовно съдържание, изпълнявана от хор, солист или оркестър. След като се напиеха и наситеха на блудкавите валсове и стари мадригали, тръгваха тържествено за „дома на двата бели гълъба“. Ем. Станев, ИК I и II, 372. Понякога, .., Жил — Заешката уста заставаше под прозорците на болярската кула и изпяваше някой рицарски мадригал на болярската дъщеря. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 170.
2. Литер. Лирически вид, възникнал в старата френска поезия, в който се възпява идиличният селски живот, любовта на пастири и пастирки или се възхвалява някое лице, обикн. жена. — Ти пишеш триолети, що правят много шум / — във твойте мадригали блести изящен ум. Ив. Вазов, ИГП (превод), 18. Бланка де лос Риос още твърде млада проявява своя поетичен дар. Нейните мадригали и романси обръщат внимание на тогавашните големи критици. Б. Шивачев, Съч. I, 161. Мадригалът е малко стихотворение, което изражава някоя приятна мисъл или някое нежно чувство. Д. Войников, РС, 166.
— От ит. madrigale през фр. madrigal. — Д. Войников, Ръководство за словесност, 1874.