МАЀЖ, мн. няма, м. Остар. Книж. Маене, бавене, суетене. Влакът спря на едно съвсем безлюдно място сред къра .. Раздадоха се недоволни възклицания по повод на тоя маеж. Ив. Вазов, Съзч. ХIII, 17-18. Това учение [на законите] не носи никакъв маеж, а иска напрягнат труд и второчено залягание. Й. Груев, СП (превод), 164.