МАЀСТРО, мн. (рядко) маѐстри, м. Муз. Звание, което обикн. се поставя пред личното или фамилното име на изявен музикален творец (композитор, диригент, изпълнител, педагог). Точно преди 100 години парижкото музикално общество бе изненадано от премиерата на една музикална комедия, която нейният автор, маестро Гаетано Доницети, бе надсловил по стар образец „мелодрама“. БНТ, 1940, бр. 201, 4. Операта „Гергана“ е от маестро Георги Атанасов. // Разш. В изкуството — творец с изключителни постижения в своята област; майстор. Фани се върна в Сан Себастиан и нае за три месеца вилата на маестро Фигероа — художник, потънал в забвение. Д. Димов, ОД, 80. Маестрото — те казваха така на италианеца, защото знаеха, че той се смята за артист, за художник-скулптор, .., единствен остана прав. Д. Спространов, С, 168.
— Ит. maestro.