МА̀ЖА, -еш, мин. св. ма̀зах, прич. мин. страд. ма̀зан, несв., прех. 1. Покривам повърхността на някакъв предмет или част от него с тънък слой от някакво вещество, обикн. в течно или полутечно състояние. — Полекичка, полекичка, да не се плъзнеш по стълбата, че тази сутрин я мазах с подово масло! Чудомир, Избр. пр, 78. Най-напред се залови за плуга, хванал тук-таме ръжда. С газ го маза, стърга го и докато не светна, не го остави. Ст. Марков, ДБ, 498. Булката, когато влиза в къщата на мъжа си, маже вратата с мед и масло, за да върви новият им живот „по мед и масло“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 142. Благообразният старец, .. мажеше сьомга хайвер върху малка препечена филийка хляб. Л. Станев, ПХ, 136. Разказват, че някои ловджийски народи мажат своите стрели със змийен яд, но това е съмнително. Знан., 1875, бр. 16, 245. // Натърквам със специално масло части от някакво устройство или машина, за да се намали триенето между тях и да се движат по-добре; смазвам, гресирам. При работа на механизма маслото се разпръсква на всички страни и по този начин маже обилно всички триещи се части. Й. Венов и др., К, 84. Забележвали ли сте, че често мажат с масло или с катран оста на колата, дето колелата ся въртят? ИЗ 1874-1881,1882,41-42.
2. Разг. Боядисвам (стени, врати, прозорци и под.). — Изгора е тая дядо Генкова Минка — жива изгора .. Тичат момци, причакват я, пъшкат .. И почнаха пакости да ѝ правят, какви не пакости!... Стан ѝ чупиха, плевник разкривиха, порти с черно мазаха. Ц. Церковски, Съч. III, 84. Изнесохме всички мебели от стаята — ще мажем. // Стесн. Варосвам, баданосвам. Наля вода от бъкела и варта шупна .. — Да не мажеш колибата? Й. Йовков, ЧКГ, 35. Остана Донка във село ва̀рена къща да маже. Нар. пес., СбВСт, 852.
3. Покривам, излепвам къща, стена, под, плет дувар и под. с кал, глина, хоросан или друг материал; измазвам. Това [кухнята] беше голяма стая с огнище, с широк и висок шкаф от обикновени дъски, с пръстен под, който мажеха с глина по два пъти в седмицата. Г. Караславов, ОХ I, 15. Пришълците или бездомните и съвсем бедни селяни пък правеха само кръгли колиби от плет, които мажеха с глина, примесена със слама. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 236. Стопанките чистеха из къщи, варосваха, мажеха подове и отвън стените с червена глина, метяха дворовете, та и улицата пред къщи. Д. Марчевски, ДВ, 88. Кой кал носи, коя маже, .., ето ти че се измазала къщата отвън и вътре. Ил. Блъсков, СК, 30.
4. Натривам лицето, шията или друга част на тялото с някакво мазно или течно вещество с лечебна цел или за разкрасяване. — Ако не дойде, аз ще му оскубя брадата, дето я маже с венска [виенска] помада. Ив. Вазов, Съч. VI, 76. Дойдоха баби, баяха му, мазаха го с дървено масло, поставиха го на па̀ра и едва привичер дядо Никола дойде на себе си. К. Петканов, ОБ, 112. Ако се разболееше прасе, той сам му пускаше кръв, .., мажеше го с разни мехлеми, с една дума, сам задоволяваше ветеринарните нужди на своята свинеферма. И. Петров, НЛ, 46. Те лицата си тъй щедро мажат с червена и бяла краска, щото ся уподобяват на детски кукли. ЦВ, 1859, бр. 442, 2. И поръча да ми мажат, / да ми мажат люти рани, / да зарастат, да си фръкна. Нар. пес., СбНУХХVI, 77.
5. Диал. Докарвам се пред някого, угоднича, за да получа облаги; мажа се (във 2 знач.) (Н. Геров, РБЯ).
6. Разг. Прен. Потвърждавам някоя лъжа. Пазо лъже, Мазю маже. Π. Р. Славейков, БП II, 43. В очите те гледат — единият лъже, другият маже — и нищо не можеш да направиш, мажа се I. Страд. от мажа в 1, 2, З и 4 знач. Всяка пролет къщата се маже отвън и отвътре с вар. II. Възвр. от мажа в 4 знач. Аз например не харесвам префърцунени жени, които се мажат с белило и червило. Д. Кисьов, Щ, 350. Мложество варварски народи и народища крият самородний цвят на кожата си, като се мажат с шарило. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 29.
МАЖА СЕ несв., непрех. 1. За гъсти течности, мазни вещества или вещества, съдържащи влага — притежавам способност да се разливам или да полепвам по някаква повърхност. Няколко рала излязоха на оран и веднага се върнаха — земята се мажеше от влага и натрупваше. К. Петканов, МЗК, 21. Времето пригоди, пръстта се мажеше като масло и лъщеше на слънцето. К. Петканов, СВ, 21.
2. Прен. Диал. Угоднича, подмазвам се; мажа (в 5 знач.). Ще дойдат, ще почнат да се мажат около нея: „маменце тъй, маменце онъй“. Й. Йовков, ΒΑΧ, 183. Който та ласкае и ти ся маже и глади, той в сърцето си тя мрази — ласкателството е най-омразний порок. А. Начев, ПЖЧ (превод), 17.
◊ Гладен, та маже. Диал. Ирон. Който говори така, че да угоди някому, който угодничи пред някого. Лижа-мажа. Разг. Раболепнича, угоднича пред някого, лаская го с користна цел. Като срещне някой по-силен човек, лиже-маже, става по-тих от водата и по-нисък от тревата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 169. Мажа очи. Диал. Двуличнича, лицемеря пред някого. Мажа с паче перо някого. Разг. Ирон. Отнасям се извънредно внимателно и благосклонно към някого, дори и когато постъпките му не са за одобряване. — Тръгнали бяхме единството да градим с Генковия син .. Докога, викам си, с перо ще ги мажем... Кр. Григоров, Н, 129-130. Отпреде ти лиже, маже, отзаде ти гроб копае; Пред тебе глади, маже, а зад тебе гроб копае. Разг.; Пред тебе маже, глади, а зад тебе ти очи вади. Диал. За човек — който е лицемерен, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се старае да му навреди, да му напакости. С мед да го <я> мажеш (мажа). Разг. Ирон. Много ще съм доволен, ще се примиря с нещо (за нещо по-малко лошо, отколкото изглежда или по-малко лошо, по-поносимо в сравнение с друго). Ех, само той да ме е лъгал, с мед да го мажа.