МАЖО̀Р м. Муз. 1. Едно от двете основни наклонения на лада, чиито устойчиви тонове (I, III и V степен) образуват голямо тризвучие (терца), при което се постига радостно, тържествено, бодро звучене. Първата цигулка запява своята тържествуваща песен в мажор. В. Йонова и др., Б (превод), 73.
2. Като прил. неизм. След име на тон — до, ре, ми и под. За гама — който е в такова наклонение. Бетховен често е имал пред очи образа на Моцарт (особено в квартета № 5 в ла мажор). В. Йонова и др., Б (превод), 73. Много чести са случаите, когато ученици, завършващи последния клас на основното училище, не могат да изпеят и най-прост солфеж в до мажор. НК, 1958, бр. 6, 6. Гама ми минор е паралелна на гама сол мажор и тониката и отстои на интервал малка терца по-ниско от тази на сол мажор. Пеене VI кл, 63.
— Фр. majeur.