МАЗА̀Ч м. 1. Човек, който маже, измазва къща, постройка и под. Току до дековилната линия, на изравненото място, трънски майстори мазачи бъркаха цимент за гланциране на готовите канални проходи. Ст. Станчев, НР, 43. Туй закъснявание, което ме правеше да излизам из кожата си, имаше за причини цял ред стачки или преставания, т. е. едновременно прекратявание на работите от каманарите, зидарите, мазачите и всички други работници по постройката. ССГ (превод), 6. На строежа на жилищния блок имаше нужда от мазачи.
2. Работник, който се грижи за смазването на машинните елементи със специални масла; смазочник. Мазачът, изкатерил се на планината от черно желязо, наливаше кехлибарено масло в отвора на елеватора. П. Михайлов, ПЗ, 66.