МАЗА̀ЧКА ж. 1. Жена мазач. Момичето започна работа на един строеж като мазачка.
2. Остар. Диал. Жена, която маже, излепва подове, стени, огради с глина или кал. Ние отивахме на лозе: тати да прекопае тук-таме, а пък аз да плевя. Мама пък беше хваната за мазачка от едни съседи. Ст. Чилингиров, ХНН, 205.