МАЗГА̀Л м. 1. Остар. Бойница. Отвън, каменните зидове стоят още по-високи и строги със своите здрави, обковани и замрежени железни пречки прозорци, многочислени мазгали, железни порти и имат вида на непристъпна крепост. Ив. Вазов, Съч. ХV, 23. Всичко живо се втурна към каменната джамия сред селото; след миг из мазгалите по стените ѝ стърчаха дулата на множество шишанета. Л. Стоянов, Б, 95. Кулата беше двукатна каменна сграда, на долния ѝ кат се виждаха само тесни мазгали в дебелите стени и една тясна врата. Д. Талев, И, 19. Мало и голямо тичаше към белокаменното здание — джамията, в което са затвориха и подадоха пушките си из мазгалите. З. Стоянов, ЗБВ II, 50.
2. Диал. Тясно дълго прозорче, обикн. на зимник, изба. Виното — в зимника, той — заключен. Ама имаше един мазгал, само аз можех да се провра през него. Т. Харманджиев, КЕД, 231. От мазгалите на високите стени лъха спарена влага и дъх на джибри. К. Константинов, ПЗ, 46-47.
— Тур. mazgal.