МАЗЀ, мн. -та, ср. Помещение под най-долния етаж на сграда, обикн. в земята, където се държат хранителни продукти, гориво и др.; зимник, изба. Който има здрави ръце, да отиде в мазето и да донесе бъчвата с виното! И. Петров, НЛ, 96. В мазето имаше достатъчно дърва и въглища и в стаята беше топло и уютно. М. Грубешлиева, ПИГ, 299. Вече близо два месеца нашият парен котел лежи като леден труп в дълбокото влажно мазе и не дава никакви признаци на живот. П. Вежинов, СбСт, 55. Влезнала е у ладни мазета, / разклопила шарени ковчези, / па на дари дума продумала. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 16. — Либе Гроздено, Гроздено, / я слезни ладни мазета, ракия да наточиме. Нар. пес. СбНУ ХLIII, 362.
— От араб. през тур. mağaza.