МАЗЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За вещество, материал, средство и под. — който служи за покриване на движещи се части на машина или механизъм и намалява триенето помежду им; смазочен. При мазане на механизмите триещите се повърхности на детайлите не се намират вече в непосредствено съприкосновение една с друга, а между тях се появява един тънък слой от мазилно вещество. Й. Венов и др., К, 83. Мазилните средства биват течни и консистентни (греси), а според произхода си — минерални, животински и растителни. Ст. Михайлов и др., ГМ, 70. Лагерите на ходовите ролки трябва да бъдат държани винаги запълнени с качествен мазилен материал. Ив. Иванов, РМ II, 267-270.
2. За система, уредба и др. — който осигурява, разпределя и контролира мазането на триещите се машинни части. При двигателите с по-голяма мощност .. налягането върху масления слой и плъзгащите лагери е толкова голямо, че е невъзможно да им се осигури нормално мазане чрез плискане на маслото, .. Затова се използва мазилна система, при която маслото се подава по триещите се повърхности под известно налягане. Гр. Тимчев и др., УВА, 60. Мазилна помпа. Мазилен апарат.
3. За гипс и др. материали — който се използва в строителството за замазване, шпакловане и под. За да се получи строителен разтвор, който да се втвърдява бързо (за измазване на тавана), трябва да се прибави мазилен гипс. М. Томова, ТТЖ (превод), 111.
4. Мазачен (в 1 знач.). Мазилен цех. Мазилна зала.