МАЗЍЛКА ж. 1. Втвърден пласт хоросан, глина, гипс и др., с който са измазани стените и тавана на сграда. Изведнъж стъклата на прозорците иззвънтяха, силен трясък раздруса града и в настъпилата мъртва тишина с тих шепот от тавана се посипа мазилка. Ем. Станев, ИК III и IV, 427. Спомних си пустите улици, покрити с парчета мазилка, гюллета и трупове, надупчените стени и насипите, хлъзгави от кървава кал. А. Дончев, ВР, 38. На горния кат калната мазилка тук-таме беше изпадала и неприятно, като оголени ребра, се показваха изплетени клони. Б. Несторов, СР, 68. Наклоненият проход стигаше до висока стена с набъбнала от влага мазилка. Б. Райнов, ДВ, 196. Вътрешна мазилка. Изолационна мазилка. Мазилка за спойка. Декоративна мазилка.
2. Диал. Рядък разтвор от глина или говежда тор, с който в миналото с хигиенна цел са намазвали стените и подовете на селските къщи. Бяло си пране опрала [Стоянка], / черна мазилка замаза. Нар. пес., СбВСт, 493.
3. Остар. Мазило (в З знач.). Биеше грозните [жени], защото чрез разни мазилки са мъчеха да добият съблазанта на хубавите. Елин Пелин, Съч. IV, 74. На много провинциални сцени и при най-примитивни условия аз лепих брада и мустаци понякога с катран .. разтривах лицето си със зловредни спиртове и лакове .., и мазилките жестоко израняваха лицето ми. Ст. Грудев, ББ, 102-103. Като слагаше червилото на устните си, започна да ѝ се повдига от неприятната и лепкава мазилка. Ст. Марков, ДБ, 185.