МАЗЍЛО, мн. -а, ср. 1. Вещество, с което се маже, намазва нещо. За да се вкара сондата през сухото гърло в хранопровода, тя предварително се намазва с парафин или друго мазило. Л. Митов и др., ВБ, 468. И от него за пръв път чу, че за изображавание с маслени багрила и мазила иска ся инакво платно и нарочни багрила. Й. Груев, СП (превод), 121.

2. Лекарствен крем или мас; мехлем. Учил се бе той преди по манастирите да събира лековити билки и корени, да прави напитки и мазила, с които монасите се лекуваха от болести и рани. Д. Талев, С II, 71. Жреци шареха между хората .. Продаваха билки и мазила за всякакви болести. Й. Вълчев, СКН, 40. Силните болки в ставите освен от взетите през устата лекарства и от инжекциите се успокояват и от някои външни лекарства под формата на мазила. Л. Митов и др., БВ, 128. Лекарите в новите времена изнамериха мазила, с които може да ся възпре сипаницата да не остави по образа грапи. Лет., 1871, 142.

3. Разг. Неодобр. Козметично средство (крем, помада, грим и под.), което се използва за разкрасяване на лицето или за поддържане на кожата; мазилка. Какво направило пустото Миче с това хубаво свое лице! .. Защо така се е нацапала с мазила, с помади, просто физиономия не е останала по нея! Елин Пелин, Съч. IV, 214. По стълбите се зададе една дама, поприкрила с разни мазила сбръчкания си като костенурка врат. М. Яворски, ЕСВ, 55. Отучи ги [жените] от да си мажат косите с масло и мас и от да си плещат лицата с гнуснави мазила. Й. Груев, КН (превод), 84. За да бъде чловек хубав и милолик, не требува да гляда друго, а само да бъде здрав... Затова махнете ся от всички мазила, от всички модни приправки. Лет., 1874, 77.

4. Остар. Мазилка (в 1 знач.). Чешмата ли училищна престане, .., мазилото на стената ли се откърти и падне, .. на всичко това насреща стоеше неуморимият хаджи Енчо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 134.

5. Диал. Мазачество. Иван Шопа беше калфичка нещо около 20-годишен. Аз се сближих с него, когато от казаджилъка минах на мазилото. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 39.

— Друга (остар) форма: маза̀ло.


Източник: Речник на българския език (онлайн)