МАЗЍЧКА ж. Умал. от маза; мазенце, избичка. Те [родителите ми] седели в едничката соба на къщата, в хашевото, готвели и си шетали, а за спане прибирали се вечер във влажната и тъмна мазичка под ниската соба. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Брашното в малката, вмирисана на мухъл мазичка беше на привършване — я има, я няма за две-три замесвания. Ст. Марков, ДБ, 83. Близо до готварницата, в ниската мазичка, работеха ротният сарач и двама обущари кърпачи. В. Нешков Н, 76.