МА̀ЗКА ж. 1. Мазване (на четка с боя, обикн. при рисуване). Те [нарисуваните] не правеха нищо, стоеха, сякаш позирайки, но от всяка мазка на четката бликаше готовността им да се откъснат от мястото си и да хукнат по света. Л. Дилов, Т, 192-193.
2. Следа, оставена от това мазване. Три от картините представляваха планински пейзажи, бяха нарисувани някак небрежно, боите лежаха по тях на едри гъсти мазки, тъй че отблизо нищо не се разбираше. Ем. Манов, МПЛ, 53.