МАЗЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Мазен (в 1 знач.). Каменно масло има два вида: едно мазливо, чисто, жълто и прозрачно и ся нарича нефт; друго гъсто, мяко, черникаво и ся нарича пъкъл (смола, катран). Д. Мутев, ЕИ, 138.
2. Прен. Мазен, угоднически, подмазвачески, раболепен. Клетото момче! Колко пъти то на е разсмешавало със своята мазлива и кокетлива фигура. НБ, 1877, бр. 60, 235.